Репортаж от концерта на Стив Хакет на Жорж Радушев
В една типично английска мрачно-дъждовна майска вечер, в края на Европа и в условията на хаотичен Brexit, четирима англичани и двама шведи опитаха да продадат Англия на дребно пред шепа българи. Трудно е да се обясни с две думи какво представлява Steve Hackett за китарното изкуство и прогресив рока в частност. Очевидно е било трудно и на организатора на концерта, защото едва около 400 души (голяма част от тях чужденци), изпълниха бившето кино „Македония“ зад софийските хали, за да видят с очите си човекът създал и изсвирил голяма част от емблематичните за прогресив рока китарни сола.
Музикантът, вдъхновил Brian May от винаги актуалните (и особено напоследък) QUEEN.
Музикантът, който може да изсвири как сънуваш с лекотата на твоето собствено въображение.
Музикантът, откривател и законодател на редица китарни техники, които по-късно бяха доразвити от виртуози като споменатия May, Eddie Van Halen и Yngwie Malmsteen.
Музикантът, известен с това, че свири без перце и досущ като щангистите на подиума, периодично по време на концерт потапя ръцете си в купичка с талк, за да бъде сигурен в перфектното изпълнение на всеки акорд.
Той – Негово Величество Steve Hackett – роден на 12 февруари, 1950 г. в Лондон, бивш китарист на легендарните Genesis, член на Rock and Roll Hall of Fame от 2010 г., с дискография от общо 31 студийни албума (6 с Genesis и 25 самостоятелни), изключително скромен като излъчване и държане, дребен на ръст, но буквално огромен на сцената!
Стив Хакет
Снимики: Димитър Алексов
Това турне на Hackett е посветено на 40 годишнината от издаването на неговия трети самостоятелен албум Spectral Mornings (1979) и 45 годишнината от издаването на култовия за прогресив рок жанра албум на Genesis Selling England by the Pound (1973). Точно в 20.00 часа на 31.05.2019 г., на сцената на новооткрития софийски клуб Music Jam, освен Steve Hackett се качиха още Roger King (клавишни), Rob Townsend (духови), Nad Sylvan (вокали), Jonas Reingold (бас) и Craig Blundell (барабани). Музикалното пиршество за сетивата на всеки меломан, продължило около два часа и четиридесет минути с пауза от двадесет минути, започна с Every Day – откриващата композиция от албума Spectral Mornings в чиито край успяхме да чуем първото от емблематичните за самостоятелното творчество на Hackett китарни сола. Последваха три композиции от актуалния албум At The Edge Of Light (2019), а именно Under the Eye of the Sun и Fallen Walls and Pedestals преляла в Beasts in Our Time, за да се върнем отново към съкровищницата Spectral Mornings. Поради очевидната езикова бариера тази вечер Steve не беше особено словоохотлив, но за сметка на това като един доказан майстор на китарните приказки, успя да взриви залата с акустичното изпълнение на The Virgil and the Gypsy – може би една от най-дженезисовите композиции от самостоятелното творчество на Hackett. Пасторалната картина продължи с драматичната Tigermoth, разказваща трагичната история на британски пилоти от Втората световна война, които са летели на едноименните самолети.
Кулминацията на тази първа част от концерта настъпи с изпълнението на заглавната Spectral Mornings. Много прогресив рок китаристи през годините са споделяли, че именно китарното соло от Spectral Mornings се е превърнало в основен вдъхновител за тяхното творчество. Един от тях е и Steve Rothery (Marillion), но няма човек на тази земя, който да може да изпълни това соло толкова ефирно колкото неговия създател. Лекотата в изпълнението на Hackett е поразителна и сякаш за няколко минути забравяме за техническата трудност и движението на пръстите по грифа, а демонстрацията на висша китарна техника е толкова ненатрапчива и толкова далеч от присъщия егоцентризъм на голяма част от китаристите, че човек наистина си задава въпроса колко голям всъщност трябва да си, за да си позволиш да бъдеш толкова земен. Всъщност, Steve Hackett не е типичния соло артист. В почти всяко свое интервю, той надълго и широко обяснява, че предпочита колективната работа пред индивидуализма. Затова и самостоятелните му албуми нямат характер на солови албуми на китарист, а отварят пространства за изява и импровизация на останалите членове на групата. И като заговорихме за тях, нека не забравяме, че редом до Hackett на сцената са изключителни професионалисти с огромен опит и завидни успехи зад гърба си. Roger King е с Hackett вече повече от двадесет години. Същото може да се каже и за Rob Townsend, който сменя духовите инструменти като носни кърпички и дори имах чувството, че всеки момент някой от публиката ще му подаде една от онези едновремешни детски електронни свирки с клавиши, за да докаже, че и на това може да свири без никакво затруднение. Craig Blundell започна кариерата си като барабанист на Pendragon, за да бъде безцеремонно откраднат от Steven Wilson в чиито бенд достигна до невероятно ниво и неслучайно печели почти всички големи награди в жанра през последните няколко години. Да дръзнеш да свириш Phil Collins не е шега работа, повярвайте, а Blundell се справя повече от добре в тази роля. Jonas Reingold е изключително подценен басист. Шведът, откритие на мултиниструменталиста Roine Stolt и важна част от славните времена на The Flower Kings е перфекционист до мозъка на костите. Вокалните характеристики на ексцентричния Nad Sylvan (отново швед) са еднакво близки до блендите на младите Peter Gabriel и Phil Collins, а сценичното му поведение връща спомените за театралните представления на великите Genesis през 70-те години на миналия век. Първата част на този незабравим концерт завърши с брилянтния инструментал Clocks – The Angel of Mons – още една класическа за творчеството на Steve Hackett композиция от албума Spectral Mornings, вдъхновена от легендата за група ангели, които по време на Първата световна война пазели британската армия в битката при Mons (Белгия).
Втората част на спектакъла беше посветена на цялостното изпълнение на култовия албум на Genesis от 1973 г., Selling England by the Pound. Този албум с времетраене малко под един час е нещо като неписаната Библия за прогресив рок братството по света. Текстово, музикално и концептуално, още при излизането си през 1973 г., Selling England by the Pound моментално получава своето запазено място сред основополагащите албуми в рок музиката изобщо. Не е за вярване, че едни двадесет и три годишни хлапаци успяват да създадат шедьовър в изкуството, който далеч надхвърля границите на музикалното и щедро прелива в литературата (лириката на Peter Gabriel е достойна за отделен раздел в класическата английска литература), изобразителното изкуство (художественото оформление на плочата е наистина забележително) и театралното изкуство (само вижте как Gabriel представя този албум на живо в пуританска Англия и ще разберете какво имам предвид). Не познавам човек свързан по някакъв начин с прогресив рок музиката, който да не настръхва когато чуе встъпителното „Can you tell me where my country lies?“ откриващо албума с Dancing with the Moonlit Knight. Специално за целта, Nad Sylvan се беше постарал (и в интерес на истината доста успешно) да се превъплъти в младия Peter Gabriel не само вокално, но и визуално с театрално облекло, маниери и жестове, така че илюзията да бъде максимално достоверна. Въпреки, че Steve Hackett се стреми да бъде пунктуално точен при пресъздаването на този албум, дори и той дава размах на въображението си и включва съвсем умерени дози импровизация, първата от които в удължената версия на големия хит I Know What I Like (In Your Wardrobe). Класическата интродукция на Firth of Fifth неволно ме кара да погледна към телефона си, който звъни по този начин откакто имам мобилен телефон. Китарното соло в края на тази композиция е китарното соло, което дефинира понятието прогресив рок за мен. Не може да се опише с думи начина по който Steve Hackett рисува картини, коя от коя по изящна, с китара вместо с четка в ръка. Неслучайно всяка пауза след Firth of Fifth по време на концерт е по-голяма от обичайното, защото овациите от публиката буквално нямат край. Само преди месец във Виена, след финала на Firth of Fifth, публиката отказа да спре да ръкопляска, което накара Hackett да извади стол и да седне на сцената. Последваха го и останалите от групата, но въпреки това овациите продължиха още няколко минути! More Fool Me е втората композиция от творчеството на Genesis, в която вокалите са поверени на младия Phil Collins. За мен е истинска изненада и наслада начинът по който Nad се справя с характерната бленда на Collins от онези години. Имах чувството, че действително пее Phil Collins. Следващата композиция представена от Selling England by the Pound беше любимата ми The Battle of Epping Forest. Този епос е инспириран от статия за гангстерска война, която Gabriel прочита в The Times. Историята се върти около организирана среща на две гангстерски банди в Източен Лондон, които трябва да уредят в битка своите териториални претенции. С изключителна доза чувство за хумор, сарказъм, журналистическа стилистика от позицията на хроникьор, Peter описва този сблъсък в който участват гангстери със смешни и абсурдни прякори, журналисти, кавалерия и един обикновен зяпач дошъл като на пикник. В края на битката се оказва, че няма нито един оцелял и на практика всичко е било напразно, но това дава повод на журналистите да заключат, че резултата е равен. В крайна сметка някой трябва да купува вестници и да чете истории, нали? Преди много години части от инструментала After The Ordeal бяха използвани от националната телевизия като фон за вече забравена рубрика. Определено запомняща се мелодия на Steve Hackett, която присъства в Selling England by the Pound единствено благодарение на него, защото Tony Banks и Peter Gabriel са били на мнение, че пиесата няма място в плочата. Финалът на Selling England by the Pound е грандиозен благодарение на постепенно градиращата и кулминираща в музикален екстаз The Cinema Show. Музикалният фон, който присъства на сцената в края на тази композиция е доминиран от барабаните на Phil Collins и клавирите на Tony Banks, които водят истинска битка с поделено надмощие. Снощи, Craig Blundell отново доказа, че съвсем удобно се е настанил в обувките на великия Collins и нито за момент не даде повод за размисъл по темата. След този наистина грандиозен финал, Steve Hackett Band слязоха от сцената, за да се върнат на нея за още две финални изпълнения.
Крег Бъндел
Снимка: Димитър Алексов
Déjà Vu е композиция, която Steve Hackett и Peter Gabriel пишат по време на сесиите за Selling England by the Pound, но поради липса на място така и не включват в албума. Още през 1996 година, Steve Hackett представи този скрит бисер в първата част от неговия проект Genesis Revisited. Очевидно Hackett държи на композицията и по време на сегашното турне я включи като допълнителен бонус към интегралното изпълнение на Selling England by the Pound. За жалост по една или друга причина на българската публика беше „спестено“ изпълнението на феноменалната Dance on Volcano от дженезисовия деликатес A Trick of the Tail, която беше част от сетлиста в първите дати на настоящото турне. Финалното медли, което затвори този изключителен концерт беше съставено от Myopia / Slogans / Los Endos – първите две от самостоятелното творчество на Hackett, а последната от A Trick of the Tail – незабравимия албум на Genesis от 1976 г. На практика и трите композиции са омесени в едно хомогенно цяло, като препращането между трите приключва в края със същинското изпълнение на божествения инструментал Los Endos. Педантичният Hackett не забрави да включи и едно последно появяване на Nad Sylvan на сцената, който в края на композицията едва доловимо (досущ като в оригинала) изпя сакралното „There’s an angel standing in the sun. Free to get back home…“
И това беше… Разпродажбата на Англия на дребно приключи около 23.40 часа, а един от шведите демонстрира и жонгльорски заложби с вертикално поставен гриф на бас китара на чело за кеф на събралото се мултинационално множество с все пак преобладаващо българско участие. Не знам дали и доколко някой си дава сметка музикант от какъв калибър видяхме и чухме снощи в София, но едно е сигурно:
„Paper late!“ cried a voice in the crowd
„Old man dies!“
The note he left was signed ‘Old Father Thames’
It seems he’s drowned
Selling England by the pound…
София, 31-ви май 2019
Авторът Жорж Радушев е запален меломан и един от най-големите познавачи и последователи на творчеството на Genesis в България.
