0dfb4c2e-8f95-4564-8cdf-beaef0dca1ac

Албумът F E A R е в основата на сетлиста на marillion по време на тазгодишното турне

Малко по-малко от две седмици преди дългоочаквания концерт на marillion на Античния театър в Пловдив, е добре да си припомним техния последен албум F E A R, който е в основата на актуалния сетлист на групата по време на тазгодишното турне. Предлагаме ви ревюто на албума, написано още при излизането му от Жорж Радушев – юрист по образование и меломан по призвание..

marillion
Fuck Everyone and Run (F E A R)

21617015_10155744598177053_1870075264_o
Fuck Everyone and Run (F E A R) е необикновен албум! В края на филма за създаването му, Хогарт казва нещо много интересно. Според него групата издава по един основополагащ албум във всяко десетилетие от съществуването си – Misplaced Childhood през 80-те, Brave през 90-те, Marbles през първото десетилетие на този век, а сега Fuck Everyone and Run (F E A R). Очакванията към всеки нов албум на marillion винаги са били изключително големи. „Семейството“, както групата нарича своите почитатели, е безкрайно предано на идеята marillion и много отдавна тази идея е прекрачила границите на обикновената връзка „група-фенове“. Не само според мен, този път огромните очаквания напълно съвпаднаха с крайния резултат. Групата създаде произведение на изкуството, за което ще се говори дълго. Макар и свързано с чиста математика и продажби, влизането на Fuck Everyone and Run (F E A R) директно на 4-то място в UK Top 40 е показателно. Нужно е да се прослуша внимателно инструменталната версия на целия албум в специалното издание, за да се добие представа за мащабите на това музикално произведение. Не ме разбирайте погрешно, вокалите и най-вече лириката на Хогарт са незаменима част от цялото, но имам чувството, че не съм слушал толкова колективна работа на групата от много много години насам. Великолепен баланс между петимата! Албумът е създаден през последните две години, но част от лириката и може би част от музикалните идеи датират от още по-далечно време. За правилното възприятие на Fuck Everyone and Run (F E A R) е необходим детайлен анализ на текстовете на Хогарт, които рисуват картини върху самата музика…

21616602_10155744601392053_55628050_o
„Eldorado“ е разцепен между разочарованието на Хогарт от политическата действителност в Англия днес и бежанската вълна, която не просто промени Европа, но сякаш преобърна представите на световната цивилизация за добро и лошо…

The “haves” and the “have nothings”
The accepted and rejected
We can’t keep letting them in
We can’t keep letting them in?

Развитието на музикалната тема в „Eldorado“ следва най-добрите традиции на marillion в музицирането по време на традиционния за тях джем сешън, допълнено с тази изключителна градация на постепенно включващите се инструменти и внимателно наслагване на мелодии до достигане на кулминационната точка. Не са много групите в историята на рок музиката, които умеят да правят елегантно тези неща!

21640205_10155744601732053_718218269_o

„Living in F E A R“ е необходимото свързващо концептуално звено. Лично аз харесах заигравката на руски и немски език, като възприемам същата за подсказка към финалната „The New Kings“…

 

What a waste of time The Maginot line

The Great Wall of China

Что за трата времени Берлинская стена

What a waste of time

Die Berliner Mauer
Чисто музикално, за мен „Living in F E A R“ е пореден поклон на групата към делото на великаните The Beatles. Харесвам начинът по който Трювайвас свири на бас, а Моусли добавя поредна доза от прочутите си деликатни перкусии. За мен тези двамата са може би най-добрата ритъм секция в рок музиката днес!

21682479_10155744601987053_1731778168_o

„The Leavers“ е за нас феновете, но от перспективата на групата. Не говорим за най-оригиналната идея евър, но все пак винаги е интересно да погледнеш нещата от друг ъгъл. Действително е трудно всяка вечер да настройваш мисленето си към нова дестинация след поредното шоу. Очаквано, навсякъде групата получава огромна доза любов от местните фенове, която любов някак от само себе си следва да бъде споделена и иска ми се да вярвам в повечето случаи е действително споделена от самите музиканти. От друга страна, мога да си представя празното чувство след поредната раздяла с поредната гореща публика или пореден разговор с поредния дайхард фен, причакал групата на бекстейджа. Всичко приключва с усмивки и прегръдки, но когато вратата на тур-буса се затвори, едните си тръгват към вкъщи, а другите продължават към следващия временен дом. Виждам как някои от вас вече си спомнят за…
Another Holiday Inn, another temporary home

And an interviewer threatened me with a microphone

„Talk to me, won’t you tell me your stories.“

 

Подобни реминисценции следват в края на албума, но за това по-нататък. „The Leavers“ връща към живот онзи Марк Кели, който някога обикнах, дори преди да осъзная какво означава Родърс за групата. Изобщо, Марк е в топ форма в този албум и спокойно мога да нарека Fuck Everyone and Run (F E A R) албум на Марк Кели с малка помощ от приятели и……Господ, както феновете наричат Стив Родъри!

 

21640605_10155744602657053_1848153343_o (1)

Така стигаме до личния ми фаворит в албума „White Paper“. Предполагам е странно, дайхард фен на групата от 80-те и отявлен привърженик на прогресив рока като мен, да определи за своя любима една от двете кратки композиции в албум съдържащ три епоса. Така, както навремето „Montreal“ ме плени още при първото прослушване, така и „White Paper“ успя да ме разплаче в мига, в който чух…

 

She asks me,

“What’s the matter darling? You’re suddenly grey. You don’t look well…”

The arms of another

It’s my idea of hell
Превъзходна лична изповед на Хогарт, която определено би могла да се впише в ежедневието на всеки един от нас, родените преди създаването на групата. При първото си мнение преди седмица написах, че от музикална гледна точка, според мен, „White Paper“ е новата „Fantastic Place“ и все още го мисля съвсем сериозно…

 

21616736_10155744603007053_1416143516_o

„The New Kings“ е необходимото зло! Като човек израснал в комунистическа България, много добре разбирам негативизмът на Хогарт към руските олигарси и безтегловния свят, който такива като тях създадоха, благодарение на безкрайната финансова мощ – в повечето случаи буквално открадната от руския народ. Изключително впечатлен съм от думите на Хогарт:

 

Our world orbits yours and enjoys the view

From this height we don’t see the slums and the bums on the street

 

И още:
We’re too big to fall

We’re too big to fail

And when we do…

It’s down to you
Мислех си, че е необходимо да си живял на Изток, за да напипаш пулса на този злокобен свят, но Хогарт ме опроверга напълно. Не мисля да описвам музикалните достойнства на този шедьовър, но не бих пропуснал отново да кажа, че поне за мен последната част е повлияна от ранните години на групата не само лирически, но и чисто инструментално…

 

Помните ли:
But remember Monday signings

when from door to door you dash

On the news a nation mourns you

unknown soldier, count the cost…
А сега си пуснете:

 

Well do you remember a time when you

thought you belonged to something more than you?

A country that cared for you

A national anthem you could sing

without feeling used or ashamed…

 

21618431_10155744603292053_1259339169_o

Финалната „Tomorrow’s New Country“ е прекрасна и пречистваща акустична поема ала Роджър Уотърс, която Господ превръща в следващата „Made Again“!

 

There are scars in our eyes

From a thousand goodbyes

That was great

You can write

But I won’t reply

Нямам идея как ще се отрази на репутацията на групата, наименование на албум съдържащ думата с F, но съм убеден, че този албум ще отлежава като качествено уиски в дискографията на marillion и ще бъде запомнен от „Семейството“ така, както само ние можем да помним…

Жорж Радушев